Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

София, 26.06.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА

2. БИСЕР ТРОЯНОВ

при участието на секретаря К.П и в присъствието на прокурора Д.Г разгледа докладваното от съдия Троянов

наказателно дело № 128 по описа за 2015 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от

НПК

, образувано по искане на осъдения В.Х.С., чрез адвокат В. В., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 542/ 2014 г. на Окръжен съд – Русе, отмяна на решение № 174 от 03.12.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане, или за оправдаване на осъдения, или за намаляване на наложеното му наказание.

Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

Нарушение на процесуалните правила е забелязано в начина на повдигане на обвинението по чл. 348, б. „а” от НК и липсата на разпоредби, с които да бъде запълнен престъпния бланкетен състав. Материалният закон неправилно бил приложен, тъй като деянието било несъставомерно и чл. 79 от Закона за електронните съобщения не изисквал издаване на разрешение за държане на радиосредство; липсвал годен предмет на престъплението – инкриминираното радиосредство не е излъчвало в етера; деянието не е извършено умишлено, защото осъденият не е съзнавал, че следва да притежава разрешително по ЗЕС – радиостанциите се предлагали в интернет свободно за продажба и с разяснението, че за притежаването им не се изисквало разрешително. Наказанието било явно несправедливо, защото при неговото определяне неправилно са взети предвид като отегчаващи вината обстоятелства честотата на която били настроени двете радиостанции, възможностите им за свръзка на голямо разстояние и попадането на честотни ленти, ползвани за националната сигурност и отбраната.

Осъденият В.Х.С. не взема становище по делото. Неговият защитник поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, а постъпилото искане – за неоснователно, като предлага то да бъде отхвърлено.

Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното:

С присъда № 102 от 09.05.2014 г. по н.о.х.д. № 2420/ 2013 г. Русенският районен съд признал осъдения В.Х.С. за виновен

в това, че на 04 срещу 05.04.2013 г., в [населено място], държал радиосредство – 2 броя мобилни радиостанции, които излъчват в етера, без да има разрешение за това, поради което и на основание чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил осъденият да изтърпи наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 4585/ 2011 г., по описа на Бургаски районен съд, при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда осъденият бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

С решение № 174 от 03.12.2014 г. по в.н.о.х.д. № 542/ 2014 г. Русенският окръжен съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил наказанието на една година и пет месеца лишаване от свобода.

Искането за възобновяванена наказателното производство е процесуално допустимо, подадено от процесуално легитимна страна и в законовия шестмесечен срок, но разгледано по същество е неоснователно.

Не е допуснато претендираното нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК.

Непосредствен обект на престъпленията по чл. 348 от НК са обществените отношения, свързани с разрешителния режим за използване на радиосредства.

Предмет на престъпление са технически средства – радиопредаватели, телевизионни предаватели и ретланслатори (не и самите приемници: телевизори, радиоапарати и др). Отделните състави на този вид умишлено престъпление са регламентирани в четири разпоредби, като значение за конкретното наказателно производство има само текста на чл. 348, б. „а” от НК. Нарушаването на разрешителния режим може да се осъществи чрез построяване, държане или ползване на радиосредство за излъчване в етера, без предварително разрешение от компетентния държавен регулаторен орган.

Осъденият С. е признат за виновен по втората форма на изпълнителното деяние – държане на радиосредство без писмено разрешение.

От обективна страна престъплението е формално (на просто извършване). Като признак от състава на чл. 348 б. „а” от НК не се изисква предметът на престъпление реално да е излъчвал радиовълни в етера (за разлика от чл. 348 б. „б” от НК, където изпълнителното деяние „използва” означава деецът да си служи с радиосредство – то да е включено и да излъчва в етера радиовълни, поради което по този състав престъплението е резултатно). Възражението на осъдения С., че държаните от него две радиостанции не били годен предмет на престъпление, защото не излъчвали в етера, е несъстоятелно.

Инкриминираните радиосъобщителни средства High Gain Antenna са били технически изправни и годни да излъчват електромагнитни вълни в радиочестотния спектър. Осъденият не е имал разрешение от комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс (изискване по чл. 79 от Закона за електронните съобщения) за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа. Съдържащите се в Интернет съобщения за друга портативна преносима радиостанция Zon Ton, че не се изисква разрешително за нея, не е в състояние да изключи умисъла към реализираното престъпление. Материалният закон е приложен правилно от съдилищата.

Не е допуснато и проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Обвинителният акт не страда от съществените пороци, приписани му в искането за възобновяване. Нормата на чл. 348 от НК е с бланкетна диспозиция, но непрецизната правна квалификация и липсата на пряко препращане към съответните разпоредби от Закона за електронните съобщения не превръща обвинението в непълно и неясно до степен, че да накърни процесуалните права на осъдения да узнае в какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност.

Наложеното наказание от една година и пет месеца лишаване от свобода не разкрива признака за явна несправедливост. Наведеният довод от осъдения С. е неоснователен. Санкцията съответства на тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца, чиято степен на обществена опасност е завишена с предходното осъждане на искателя С. и може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Делото не съдържа други основания, които да налагат допълнително занижаване на размера на санкцията.

Претендираните от осъдения В.Х.С. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са допуснати, поради което искането за възобновяване на въззивното производство по делото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения В.Х.С. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 542/ 2014 г., по описа на Русенски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.