Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение

подобрения

съсобственост

водене на чужда работа без пълномощие

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 743

София

11.01. 2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р.Б, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Ю

ЧЛЕНОВЕ: Л.Б

С.Д

При секретаря Р.С изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1811/2009 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.А.Д., С.А.П. и Б.А.У. и тримата от[населено място], подадена от пълномощника им –адв. В.К. срещу въззивно решение № 327 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 467/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19.03.2007 г. по гр.д. № 421/2006 г. на Районен съд,[населено място], с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на Р.А.У. и М.Д.У. сумата 4420 лв., представляваща половината от увеличената стойност на жилищната сграда и поземления имот в който е построена, а именно УПИ V-5250 в кв. 40 по плана на[населено място], чрез извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендират присъждане на разноски за производството.

Ответниците Р.А.У. и М.Д.У., чрез процесуалния си представител- адв. Т.З. изразяват становище решението като правилно да се остави в сила. Претендират присъждане на разноски за производството.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, приема за установено следното:

С определение № 780 от 21.07.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос как следва да се уредят отношенията между съсобственик извършил подобрения в съсобствен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици.

На поставения въпрос следва да отговори като се съобрази задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6 от1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот. С тълкувателното решение се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика по отношение правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл.59 ЗЗД.

При така даденият отговор на поставения правен въпрос, по съществото на жалбата настоящият съдебен състав намира следното:

За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е бил уважен предявеният от Р.А.У. и М.Д.У. иск за осъждане на жалбоподателите - ответници в първоинстанционното производство за сумата 4420 лв., представляваща от увеличената стойност на съсобствения на страните имот, въззивният съд е приел за установено, че ищците са извършили подобрения в съсобствения на страните недвижим имот. Изложил е съображения, че ищците и ответниците са съсобственици на недвижимия имот при равни дялове, че извършването на подобренията е станало със знанието и без противопоставянето на наследодателката на ответниците, поради което отношенията между страните следва да се уредят по чл.74, ал.2 ЗС, при което съобразно делът им ответниците дължат на ищците сума от 4420 лева.

От фактическа страна по делото е безспорно, че ищците са собственици на втория етаж от жилищната сграда, построена в УПИ V-5250, кв.40 по плана на[населено място], ведно с ид.ч. от дворното място, а ответниците на първия етаж от същата и ид.ч. от дворното място. Безспорно е също така, че претедираните подобрения са извършени от ищците приживе на наследодателката на ответниците, която е знаела за извършването им, тъй като е обитавала общо с ищците имота и не се е противопоставила. Безспорно е същото така, че подобренията описани в исковата молба са извършени в съсобственото дворно място и общите части на сградата, която принадлежи на страните в режим на етажна собственост. Установено е по делото, че подобренията- облицовка на цокъла на жилищната сграда, облицовка на уличната ограда, олицовка на входната врата и стълбищната площадка, облицовка на външната дворна чешма, облицовка на външно масивно стълбище, настилка с мраморни плочи по стълбищната площадка и вътрешното стълбище, направа на тротоар и бордюри в двора и остъкляване на общо таванско помещение са извършени от ищците в периода 2001 до 2005 г., както и че същите съществуват понастоящем.

При тези данни по делото следва да се приеме, че с извършените подобрения в съсобствения имот и в общите части на сградата направени от част от съсобствениците - ищците Р. У. и М. У. без противопоставянето на другия съсобственик-наследодателката на ответниците, но в интерес на всички съсобственици, както е в настоящия случай, отношенията между тях по този повод следва да се уредят по правилата на чл.61, ал.2 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, в който случай се дължи заплащане на подобренията до размера на обогатяването, а именно до размера с който се е увеличила стойността на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ. В случая дадената от въззивния съд квалификация по

чл. 74, ал.2 ЗС

е неправилна. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, като увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение. С такова право разполага и недобросъвестният владелец, който е направил подобрения във владения от него имот със знанието и без противопоставянето на собственика му -

чл. 74, ал. 2 ЗС

. В разглеждания случай страните по делото са съсобственици на дворното място и етажни собственици в сградата, и за отговорността за разходите за общите части на сградата и за съсобственото дворно място следва да се прилагат правилата за съсобствеността. Съгласно цитираното постановление на Пленума на ВС когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на ид.части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл.72-74 ЗС. Съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, но в интерес на всички съсобственици, какъвто е настоящия случай не може да се ползва от разпоредбите на чл.72-74 ЗС. Неговите отношения се уреждат съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД.

От заключението на изслушаната по делото техническа експертиза е установено, че размера на увеличената стойност на имота в резултат на извършените, доказани по делото, подобрения от ищците по заявената претенция е 8839.75 лв. Размерът, с който се е увеличила стойността на притежаваната от ответниците част от съсобствената вещ е 4420 лв. Този размер дължат ответниците. Тъй като същите са осъдени да заплатят посочената сума, която като краен резултат се дължи, независимо от това, че искът неправилно е квалифициран като такъв с правно основание чл.74, ал.2 ЗС решението на въззивния съд ще следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 327 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 467/2009 г. на П. окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове :